История на БСП в Силистра

История на социалистическото движение в област Силистра

В началото са били една шепа хора, които буржоазните вестникари наричали „хлапетии”, безбожници”, „чучулиги”. По някакво щастливо и вероятно не дотам случайно съвпадение - в дните след 1 май, неколцина млади мъже дръзват да смутят извечния покой на Добруджа и създават Силистренската социалистическа дружинка - датата е 18-ти, месецът - май, а годината 1894-та.

Васил Нейчев, Донко Анчев, Александър  Митанов – това са имената на първопроходците, на основателите на първата социалистическа дружинка. Учители, занаятчии, работници и ученици - всички те със силата на своята младост се опитват да пробият стената от равнодушие и невежество, прокламирайки „равенство, братство, свобода”. Новосъздаденото дружество започва масова пропагандна дейност за разпространение на социалистическите идеи.

През лятото на 1913 година България претърпява първата си национална катастрофа. Румъния окупира Южна Добруджа. За населението на Южна Добруджа настъпват години на на национално робство и мракобесие.

Една от най-характерните и специфични черти на социалистическото движение в Добруджа до 1940 г. е неразривната му връзка с борбите за национално освобождение на Южна Добруджа от румънска власт. През 1923 г. се създава Вътрешна добруджанска революционна организация /ВДРО/. В Южна Добруджа се разгръща четническо движение под ръководството на легендарните войводи на Добруджа - Дочо Михайлов и Димитър Дончев-Доктора.

Революционна вълна залива Добруджа. Официалната румънска власт, подпомагана от български реакционни сили, нанася съкрушителен удар на партията и ДРО на 26 август 1926 г. Дочо Михайлов пада убит от вражески куршум.

В следващите години партията и ДРО продължават борбата. Тя е насочена против колонизацията на Южна Добруджа, за връщане на незаконно отнетите земи на населението, против непосилните данъци и ангарии, против терора на полицията и жандармерията. Румънските власти считат, че само с масови арести, жесток терор и затвор може да спре нарастващото недоволство сред българското население и да потуши революционното движение. През полицията и жандармерийските постове преминават над 2000 работници, селяни и младежи. На съд са дадени 337 човека, от които около 180 отиват в затвора. Така започва големият Сребърски процес, най-големият политически процес в Добруджа. Партийните организации в окръга са разтурени, почти всички техни ръководители са в затвора.

В деня на процеса – 11 януари 1937 г., улиците на Силистра се оказват тесни да поберат хилядите хора – свидетели и граждани от Силистра и окръга, дошли да манифестират своята солидарност с борбата на подсъдимите.

Съдът е принуден да не изпълни желанието на своите господари за тежки присъди. От 337 задържани са осъдени 92 души, като най-голямата присъда е 2 години затвор и парична глоба.

Сребърският процес е една тежка битка за Силистренската партийна организация, от която тя излиза победител. Партията завоюва влияние и авторитет и се подготвя за следващите решителни битки, за мир и против войната, за демокрация и свобода, за социализъм.

На 7 септември 1940 г., с активната подкрепа на съветската дипломация, е подписана Крайовската спогодба между Румъния и България. Южна Добруджа е върната в пределите на отечеството, националният въпрос е решен и той отпада от вниманието на партийната организация.

На 9 септември 1944 г. Българската работническа партия /комунисти/ става основната сила в коалицията на Отечествения фронт. Партията се изправя пред задължението да чертае перспективите за по-нататъшното развитие на страната. Една от главните задачи е укрепване на националната икономика и създаване на условия за започване на социалистическо строителство. Индустриализацията започва и в Силистренския край.

Друг важен въпрос, който решава Петият конгрес на партията е относно земята и начините на нейното стопанисване и обработване. Започва масово коопериране на земята, като още до 1950 г. са кооперирани 60% от земята. Първото ТКЗС в окръга е изградено през януари 1945 г.  

Успоредно с развитието на промишлеността и селското стопанство върви процесът на създаване на съвременна инфраструктура – водоснабдяват се всички населени, места, електрифицира се целият окръг, правят се шосета и пътища. Строят се училища, детски градини, здравни служби, болници, читалища. Развиват се автомобилният, железопътният и воден транспорт. Бурно започва да се развива културата и образованието – откриват се музеи, библиотеки, театри. Строят се стадиони и спортни зали.