Информация за община Тутракан и ОбС на БСП

Община Тутракан се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра. Общината има 15 населени места с общо население 15 374 жители. Тутракан и неговата околност заемат югозападната част на Добруджа. На север той граничи с река Дунав, на югозапад достига до Бръшлянската низина и Лудогорието, а на югоизток навлиза в равното Добруджанско плато. Крайбрежието на Дунав от Тутракан до Силистра е прорязано от долини, от много падини с маловодни поточета и къси рекички.

Разположен амфитеатрално на високия и стръмен десен бряг на р. Дунав, град Тутракан е със северно изложение. От брега на реката започват стръмни улици, които водят нагоре към равнината – другата половина на града. Сегашната територия на града и местността около него е обитавана още от праисторическо време. Първата поява на римляните тук датира от 15 г. пр.н.е. При император Улпий Траян /98-117 г./ при Тутракан се образува селище с ранг на викус /село/ и се построява кастел, наречен Трансмариска. Той е бил важна станция на пътя от Сингидунум /Белград/ за Константинопол /Истанбул/. Отбелязан е и на епиграфски паметници /каменни надписи/ и всички карти /итинерарии/. Археологически разкопки и находки доказват, че славяните се заселват в Тутракан и неговата околност през втората половина на VI век, като обитават античните селища. През времето на Първата българска държава славянобългарските селища при с. Нова Черна, Старо село, Дунавец и Пожарево били оградени със землено укрепление.  Тутракан е крепост – твърдина в отбраната на северната граница при цар Иван Шишман /1371-1393 г./. През 1388 г. Тутракан пада в турски ръце и той се превръща в малко селце, което две столетия е забравено и едва от XVII-XVIII век започва да се споменава от чужди пътешественици. В миналото населението на този край се занимава със земеделие и скотовъдство, а също и с риболов.

След Освобождението Тутракан бележи икономически и културен възход. Основен поминък на населението от града и селата става земеделието, лозарството и непосредствено с тях се развиват занаятите – коларожелезарство, ковачество, абаджийство, бъчварство, обущарство, сарачество. Учреденото пристанище допринася за развитието на търговията и Тутракан започва да поддържа външнотърговски контакти с Европа, Азия и Африка. Особено известен става като център на дунавски рибари и прочути майстори на рибарски лодки, на “дунавски водни мелници”. Тутракан и неговата околност след 20-те години на XX век имат незавидна и трагична съдба, тъй като попадат под чуждо владичество. Тутракан е първият български град на река Дунав, където на 4 септември 1944 г. акостира съветски бронекатер и стъпва съветски войник. След Девети септември 1944 г. Тутракан и неговата околност започват да процъфтяват. Паметници на свободата и паметни плочи в Тутракан, с.Старо село, Белица и Шуменци напомнят за герои и събития, станали по добруджанската земя.

Представителите на БСП в Общински съвет-Тутракан в мандат 2015 - 2019 г. са:

Данаил Николов Николов  

Ангел Иванов Иванов

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи