Информация за община Силистра и ОбС на БСП

Община Силистра се намира в Североизточния район (СИР - 19 973,4 кв. км.) на Република България, който е третият по големина от 6-те района за планиране в страната. Разположена е в североизточната част на страната. На север река Дунав бележи границата с Румъния. На запад Силистра граничи с община Ситово, на изток - с Кайнарджа, а на юг - с общините Дулово и Алфатар. Общата площ на общината е 516 кв. км, от които 387 544 дка са земеделска площ, 68 273 дка горски площи и 36 226 дка - населени места. Селищната мрежа включва 19 населени места, от които един град и център на общината - Силистра.

Дуросторум - Дръстър – Силистра

1905 години история – култура - цивилизация

Град Силистра – античният Дуросторум и средновековният Дръстър, е основан през 106 г.сл.Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на забележителна и славна история. През 169 г. император Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град-муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите на Долен Дунав.

В града през 303 – 307 г. постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи. Мощите на един от тях, св. Дазий Доростолски, се съхраняват и днес в Силистренския катедрален храм.

През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изградена Дунавската резиденция „Преславният дом на Дунав” на българските ханове и царе, в който през 896 – 897 г. се установява самият цар Симеон Велики., а през 927 г. в Дръстър е основана първата българска патриаршеска катедра, оглавена от първия български патриарх Дамян.

През Второто българско царство, Дръстър е митрополитска катедра и резиденция на областни управители. Тук през 1279 г. обитава цар Ивайло с армията си отбивайки татарските набези. Малко по-късно в Дръстър резидира деспот Теодор Светослав, преди интронизирането му в Търново през 1299 г. След турското завоюване (1388 г. и окончателно 1416 г.) градът става столица на огромния Силистренски санджак, обхващащ цяла Добруджа, Бесарабия и днешна Източна България. През ХV – ХVІ в. Силистра е театър на военни сблъсъци на Османската империя с влашките воеводи и западноевропейски рицарски армии и флотилии. В битките около Силистра взима участие великият руски писател Л. Н. Толстой, по това време млад офицер. През 1877 г. Силистра е освободена. След освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 г. силистренската буржоазия прави първите си стъпки в развитието на промишлеността, банковото дело, търговията.

В резултат на недалновидната политика на монарха и българската дипломация след двете Балкански войни, през лятото на 1913 г. Силистра и Добруджа са окупирани от кралска Румъния. През Първата световна война Силистра е освободена от българската армия през 1916 г. След неуспеха във войната в резултат на позорния Ньойски мирен договор, през 1919 г. Силистра и Добруджа отново са предадени към кралство Румъния. През септември 1940 г. населението на Силистра ликува – Добруджа отново е част от България. Силистра е утвърден административен, културен и духовен център на Крайдунавска Добруджа. В града квартирува 31-ви Силистренски полк, взел активно участие във Втората световна война на страната на съюзниците през 1944-1945 г.

Между 1950-2000 г. Силистра променя своя облик – градът се модернизира и индустриализира. Превръща се в център на хранително-вкусовата промишленост, текстила, електрониката. Същевременно е средище на голям селскостопански район. Въпреки модернизацията, в града и региона са съхранени и експонирани забележителни паметници на културно-историческото наследство.

14 септември (Кръстовден) - Празник на Силистра

Празникът на Силистра има своите исторически основания, традиции и развитие във времето близо 150 години. През 1897 г. Окръжният съвет на Силистра приема решение за откриване на годишен панаир в града, който да започва на 10 септември. Местното население не приема първоначалната дата, но въпреки това градът става център на две изложения с конкурсен характер - по скотовъдство и земеделие. След възвръщането на Южна Добруджа към България се възстановява панаирната традиция. На 14 септември 1941 г. се открива тържествено първият след 1912 г. панаир в Силистра, който продължава 8 дни. След 1944 г. панаирът има прекъсване. Възстановява се на 8 септември 1953 г. и трае 5 дни. Така до началото на 90. години на ХХ век. С решение на Общински съвет – Силистра се определя датата 14-ти септември – Кръстовден за Празник на Силистра. Есенните празници на Силистра по традиция продължават до 1 октомври - датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70 години.

Общинската организация на БСП- Силистра наброява 630члена, организирани в 21 ОПО – по местоживеене и по интереси.

ОбС на БСП Силистра:

Димитър Тодоров – Председател

 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи