Информация за община Алфатар и ОбС на БСП

Община Алфатар е разположена в североизточната част на Република България, включена е в структурата на Област Силистра. Граничи с общините Кайнарджа, Силистра, Дулово и Тервел. Стратегическото положение на общината произтича от това, че прeз нейната територия преминават транспортните връзки между областния център Силистра и морско пристанище Варна, градовете Дулово, Шумен, Тервел, Добрич.

Територията на общината е  248 564 дка. Състои се от седем населени места – един град и 6 села, както следва: с. Алеково,  с. Бистра  с. Чуковец , с. Васил Левски, с. Кутловица, с. Цар Асен. Населението на община Алфатар е 3 546 души по постоянен адрес и 2 973 души по настоящ адрес.

Община Алфатар има богати културно-исторически традиции. Най-ранните археологически факти за обитаване на района са от късната новокаменна епоха - VI х.пр.Хр. Жителите на общината са наследници на трако-гети, римляни, византийци. Истинската писмена история на Алфатар и района започва с завладяването му от тракийските племена. През ранно-византийската епоха в района на Алфатар съществува сгъстена селищна мрежа с характерно за периода строителство на крепости: крепостта "Палматис" и римското селище в местността "Геленджика".

През Средновековието селището е в период на разцвет. Тази зона е средище на българското царство, разположена между столиците Плиска и Преслав, и Дръстър /през Х в. Дръстър е дунавската резиденция на българските ханове и патриарси/. Открити са останки от каменна крепост в местността "Килник" /военностратегически, административен и религиозен център/, средновековни селища и крепости в местностите "Караула", "Сухата чешма", както и монашеска колония по сухоречието "Канагьол" - съсредоточие на скални манастири, датирани към Х в. За епохата на Второто българско царство в този район липсват сериозни методически проучвания.

След Освобождението, само за 18 години населението на Алфатар се удвоява. В края на Междусъюзническата война Южна Добруджа е завзета от Кралска Румъния. Румънските управляващите среди провеждат агресивна аграрна политика, която по най-ефикасен начин съдейства за постигането на романизаторските им цели. В края на 1914 г. е сложена ръка и върху културно-просветните институти на местното население.

По-значими разкрити паметници и културни факти са:

  • Откритите руини на антични селища до гр. Алфатар, с. Цар Асен, с. Васил Левски, с. Бистра;
  • Надгробни могили до с. Цар Асен;
  • Тракийски могилен некропол до с. Бистра /ІV-V в. - открит е керамичен материал/;
  • Тракийско скално светилище до с. Васил Левски /ІV в. пр. Хр. - ІІ в. сл. Хр./;
  • Римска крепост в местността Караула до гр. Алфатар;
  • Старобългарски скални манастири до гр. Алфатар /Х в. - открити са рисунки-графити/;
  • Раннобългарска крепост между гр. Алфатар и с. Цар Асен /Х в./

 

Представителите на БСП в Общински съвет-Алфатар в мандат 2015 - 2019 г. са:

Нели Маринова Маринова

Радка Георгиева Желева

Минка Стоянова

Иван Петров

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи